Когато една централна банка реши да приложи количествено облекчаване, тя изкупува огромни количества финансови активи, като държавни и корпоративни облигации, както и акции. Това на пръв поглед незначително решение има далекосъщителни последствия: когато количеството пари в обращение в дадена икономика се увеличи, дългосрочните лихвени проценти спадат. Това понижава разходите по кредитирането, което води до ускоряване на икономическия растеж. Централната банка се стреми да понижи дългосрочните пазарни лихвени проценти чрез закупуване на дългосрочни ценни книжа. Сравнете това с един от най-важните инструменти на централните банки: лихвената политика, която има за цел да понижи краткосрочните пазарни лихвени проценти. Федералният резерв се опитва да повлияе на краткосрочните лихвени проценти, които банките си начисляват взаимно за овърнайт заеми, когато променя целевата си лихва по федералните фондове. В продължение на десетилетия Федералният резерв използва лихвената политика, за да поддържа кредитния поток и да държи американската икономика на правилния път.
Стана невъзможно да се понижат лихвите още повече, за да се привлече кредитиране, когато лихвата по федералните фондове беше намалена до нула по време на Голямата рецесия. За да не се замрази икономиката, Федералният резерв използва количествено облекчаване и започна да изкупува ипотечни ценни книжа (MBS) и държавни облигации.
Пример за това как работи количественото облекчаване:
- Фед купува активи
- Нови пари навлизат в икономиката
- Ликвидността във финансовата система се увеличава
- Лихвените проценти спадат още повече
- Инвеститорите променят инвестициите си
- Доверието в икономиката се увеличава
Макар от една страна количественото облекчаване да е добро за икономиката, то има и някои отрицателни страни. Количественото облекчаване може да предизвика инфлация. Един пример за това е QE по време на пандемията от Covid, което подкрепи компаниите и икономиките, но имаше и своята цена – една от най-големите инфлации в света. Вторият отрицателен ефект е възможността за създаване на балони на пазара на активи. С QE компаниите успяха да генерират повече печалба, да се разширят и т.н., което доведе до ръст на фондовия пазар. Обикновено се използва метафората, че това е растящ балон, който ще се спука. Същите случаи са налице например с Bitcoin, пазара на недвижими имоти и други подобни. Така че можем да кажем, че QE може да доведе до неравенство в доходите. От една страна, то помогна на компаниите да печелят повече, а от друга – цените на жилищата се повишиха, което е добре за собствениците, но зле за наемателите или тези, които проявяват интерес към закупуване на имот.
В крайна сметка количественото облекчаване е ефективно и помогна на икономиките да преживеят кризата, но то има своята цена. Ако не бъде спряно в подходящия момент, то може да има обратен ефект и да доведе до инфлация и балони на активите.