Историческата волатилност е статистически показател за разпределението на доходността във времето за дадена ценна книга или пазарен индекс. Като цяло този показател се изчислява чрез определяне на средното отклонение от средната цена на финансовия инструмент през определен период от време. Най-разпространеният, макар и не единственият, метод за изчисляване на историческата волатилност е използването на стандартното отклонение. Колкото по-рискова е ценната книга, толкова по-голяма е стойността на историческата волатилност. Рискът обаче действа в двете посоки – възходяща и низходяща – така че това не винаги е нещо негативно.
Въпреки че може да се използва за тази цел, историческата волатилност не оценява директно вероятността от загуба. Тя обаче проследява колко цената на ценната книга се отклонява от средната си стойност.
Историческата волатилност на пазарите с тенденция се отнася до това колко търгуваните цени се отклоняват от централната средна или пълзящата средна цена. По този начин, дори когато цените се движат бързо във времето, един силно динамичен, но плавен пазар може да има минимална волатилност. Стойността му не се променя съществено от ден на ден, но се променя постепенно във времето.
Този показател обикновено се използва заедно с имплицитната волатилност, за да се оцени дали опциите са надценени или подценени. Всички форми на оценка на риска използват историческата волатилност. Акциите с висока историческа волатилност обикновено изискват по-голяма толерантност към риска. Освен това пазарите с висока волатилност изискват по-широки нива на стоп-лос и вероятно по-високи изисквания за маржин.
HV често се използва като входни данни в други технически анализи, като например Bollinger Bands, освен при ценообразуването на опциите. В отговор на колебанията във волатилността, измерени чрез стандартни отклонения, тези ленти се свиват и разширяват около централна средна стойност.
Въпреки че волатилността има негативна конотация, много трейдъри и инвеститори могат да спечелят повече, когато волатилността е висока. В крайна сметка, ако дадена акция или друга инвестиция не се движи, тя има ниска волатилност, но и малък потенциал за капиталова печалба. От друга страна, акция или друга инвестиция с висока волатилност може да предостави значителен потенциал за печалба на значителна цена. Потенциалът за загуба е също толкова огромен. Всяка сделка трябва да бъде изпълнена в идеалния момент, и дори правилна прогноза за пазара може да доведе до загуба, ако огромните ценови колебания на ценната книга задействат стоп-лос или маржин кол.
Следователно нивата на волатилност трябва да са някъде по средата, което варира от пазар до пазар и дори от акция до акция. Сравняването на сходни ценни книги може да помогне да се реши какъв степен на волатилност се счита за нормална.
Важен фактор, който трябва да се провери, когато се говори за историческа волатилност, са историческите върхове и дъна. С това трейдърът може да определи каква е била предишната най-висока и най-ниска цена на даден актив и по този начин по-лесно да реши дали нещо е добра инвестиция. Особено след корекции, трейдърът може да има по-добра представа за това накъде може да се движи цената, ако тя се върне поне до точката, от която е започнала да пада.