„Крипто войните“ е неофициален термин, обозначаващ опитите на правителствата на САЩ и техните съюзници да ограничат достъпа на обществеността и чуждестранни лица до силна криптография, с цел да се предотврати дешифрирането от страна на националните разузнавателни агенции.
Целта на тези действия е ясна: никой човек или държава не трябва да може да разчита на методи за криптиране, които са неразбиваеми от националните разузнавателни агенции. В резултат на това никой не би бил защитен от шпионаж от агенции като NSA, CIA или FBI. Това състояние произтича от един труден период в историята – Студената война. От една страна, западният блок се стремеше да защити комуникациите си и да попречи на източния блок да се сдобие със силна криптираща технология. Те, от друга страна, искаха да направят същото. И двата лагера се опитваха да шпионират един друг едновременно, търсейки начини да разбият системите си. Обстоятелство, което предизвика някои необичайни реакции.
По време на първата крипто война, през 90-те години, активисти за защита на личните данни и експерти по сигурност се бореха срещу широките американски контролни мерки върху износа на криптография и целенасоченото отслабване на криптирането. Резултатът от конфликта е основната причина за нарастващото използване и достъпност на криптиращите техники, както и за глобалното разрастване на електронната търговия. Стивън Леви, бивш главен технологичен кореспондент на Newsweek, който буквално написа книгата за първата крипто война през 2001 г., обобщи резултата с пет думи: „публичната криптография беше наш приятел“, подразбирайки, че позицията на американското правителство се е променила и вече не разглежда криптографията единствено като заплаха за националната сигурност.
С разкритията на Сноудън през 2013 г. светът беше погълнат от втора крипто война, която продължава и до днес. Текущата тема на несъгласие е дали правителствените агенции трябва да имат неограничен достъп до данни за комуникации и възможност да отключват лични електронни устройства.
Към някакъв вид крипто война можем да причислим усилията на правителствата да декриптират приложения като WhatsApp и Telegram, за да могат да имат достъп до разговорите. WhatsApp например има криптиране от край до край, което означава, че никоя трета страна (дори правителството) не може да го чете или да има достъп до него.