Блокчейн оракулите са структури, които свързват блокчейните с външни системи, като позволяват изпълнението на смарт договори в зависимост от реални входни и изходни данни.
Оракулите предоставят на екосистемата на Web 3.0 метод за свързване със съществуващи източници на данни, наследени системи и сложни изчисления. DON позволяват внедряването на хибридни смарт договори, при които кодът в блокчейна и инфраструктурата извън него са съчетани, за да предоставят сложни децентрализирани приложения (dApps), които реагират на събития от реалния свят и взаимодействат с традиционните системи.
Да предположим, че Луси и Марк искат да заложат на резултата от спортно събитие. Общата сума от 60 долара се държи в ескроу от смарт договор, като Луси залага 30 долара на отбор А, а Марк залага 30 долара на отбор Б. Как смарт договорът знае дали да даде парите на Луси или на Марк след края на мача? Обяснението е, че се изисква метод „оракул“, за да се получат точни резултати от мача извън веригата и да се изпратят безопасно към блокчейна.
Дилемата с блокчейн оракула подчертава ключов недостатък на смарт договорите: те не могат да комуникират с данни и системи извън контекста на блокчейна. Външните ресурси се наричат „извън веригата“, докато данните, които в момента са записани в блокчейна, се наричат „вътре в веригата“. Блокчейните постигат най-полезните си качества, като са целенасочено отделени от външни системи, като например висок консенсус относно автентичността на потребителските транзакции, избягване на атаки с двойно харчене и намаляване на прекъсванията в мрежата. За да се осъществи сигурно взаимодействие с услуги извън веригата от блокчейна, трябва да се инсталира допълнителна инфраструктура, известна като оракул.
Тъй като по-голямата част от примерите за използване на смарт договори, като DeFi, изискват познания за реални данни и събития, случващи се извън веригата, решаването на проблема с оракулите е от решаващо значение. В резултат на това оракулите разширяват видовете цифрови споразумения, които блокчейните могат да позволят, като предоставят универсален портал към извънверижни ресурси, като същевременно поддържат сигурността на блокчейна. Оценяването на активи в банковото дело, метеорологичната информация в застраховането, непредсказуемостта в игрите, IoT сензорите в веригата за доставки, проверката на самоличността в държавната администрация и много други сектори се възползват от интегрирането на оракули със смарт договори.
Тъй като данните, предоставяни от оракулите на блокчейните, пряко влияят върху резултатите от смарт договорите, е от решаващо значение механизмът на оракула да бъде валиден, за да може споразумението да се изпълни според плана.
Системите за блокчейн оракули, които използват централизирана единица за предаване на данни към смарт договор, въвеждат единична точка на отказ, което отрича основната цел на децентрализираното блокчейн приложение. Ако единственият оракул престане да функционира, смарт договорът или няма да има достъп до данните, необходими за изпълнението му, или ще се изпълни неправилно поради остарели данни.
Още по-лошо, ако единственият оракул бъде компрометиран, данните, предоставени в блокчейна, могат да бъдат значително неточни, което да доведе до неправилно изпълнение на смарт договорите. Това е известно като проблема „гараж ин, гараж аут“, при който грешни входни данни водят до ужасни резултати. Освен това, тъй като блокчейн транзакциите са автоматизирани и необратими, решение на смарт договор, базирано на грешни данни, не може да бъде отменено, което означава, че парите на потребителя могат да бъдат загубени завинаги. В резултат на това приложенията за смарт договори не могат да използват централизирани оракули.