Какво представляват крипто войните

Криптовойни е неофициален термин за опитите на правителствата на САЩ и съюзниците им да ограничат публичния и чуждестранния достъп до силна криптография, за да се избегне декодирането ѝ от националните разузнавателни агенции.
Целта на тези действия е ясна: никой или никоя нация не може да разчита на методи за криптиране, които са неразбиваеми от националните шпионски агенции. В резултат на това никой няма да бъде в безопасност от шпиониране от агенции като АНС, ЦРУ или ФБР. Това условие произтича от един труден период в историята - Студената война. От една страна, Западният блок се стремеше да защити комуникациите си и да попречи на Източния блок да се сдобие с надеждна технология за криптиране. От друга страна, те желаеха да направят същото. И двата лагера се стремяха да се шпионират взаимно, търсейки методи за пробив на системите им. Обстоятелство, което предизвика някои необичайни реакции.
По време на първата криптовойна, през 90-те години на миналия век, активистите за защита на личните данни и експертите по сигурността се бореха срещу широкия контрол върху износа на криптография от САЩ и целенасоченото отслабване на криптирането. За резултата от този конфликт са виновни най-вече все по-широкото използване и достъпност на техниките за криптиране, както и глобалното разрастване на електронната търговия. Стивън Леви, бивш главен технологичен кореспондент на Newsweek, който буквално написа книгата за първата криптовойна през 2001 г., обобщи резултата с пет думи: "публичната криптография беше наш приятел", което означава, че позицията на американското правителство се измести от разглеждането на криптографията единствено като заплаха за националната сигурност.
С разкритията на Сноудън през 2013 г. светът беше обхванат от втора криптовойна, която продължава и до днес. В момента темата на спора е дали правителствените агенции трябва да имат неограничен достъп до комуникационни данни и възможност да отключват лични електронни устройства.
На някакъв вид криптовойна можем да поставим усилията на правителствата да направят приложения като WhatsApp и Telegram декриптирани, за да имат достъп до разговорите. WhatsApp например има криптиране от край до край, което означава, че никоя трета страна (дори правителството) не може да го прочете или да получи достъп до него.