Какво представлява криптографията

Изследването на техниките за сигурна комуникация, които позволяват само на изпращача и на получателя на съобщението да прочетат съдържанието му, е известно като криптография. Думата криптос идва от гръцката дума, която означава "скрит". Тя е тясно свързана с криптирането, което представлява процес на кодиране на обикновен текст в шифров текст и след това обратно при получаването му. Освен това криптографията включва техники като микроточки и сливане за замаскиране на информация в снимки. Известно е, че древните египтяни са прилагали тези техники в сложни йероглифи, а един от първите съвременни шифри се приписва на римския император Юлий Цезар.

Криптирането и декриптирането на електронна поща и други съобщения с обикновен текст е най-разпространената употреба на криптографията при пренос на електронни данни. Симетричният подход или подходът на "тайния ключ" е най-основният метод. Данните се криптират със секретен ключ, след което кодираното съобщение и секретният ключ се предават на получателя за декодиране. Какъв е проблемът? Трета страна разполага с всичко необходимо, за да декриптира и прочете съобщението, ако то бъде прихванато. Криптолозите изобретяват асиметричната схема или схемата с "публичен ключ", за да се справят с този проблем. В този случай всеки потребител разполага с два ключа: един публичен и един частен. Изпращачите криптират съобщението и го предават заедно с него, след като поискат публичния ключ на получателя. Когато съобщението бъде доставено, само частният ключ на получателя ще го дешифрира, което означава, че кражбата е безсмислена без съответния частен ключ.

По принцип се използват три вида криптографски техники: Хъш функции

-         Криптография с публичен ключ

Криптография със симетричен ключ е, когато един ключ се споделя от подателя и получателя. Изпращачът криптира открития текст и изпраща шифрования текст на получателя, като използва този ключ. Получателят, от друга страна, използва същия ключ, за да декриптира съобщението и да получи обикновения текст.

Хеш-функциите са, когато алгоритъмът не използва ключ. Обикновеният текст се хешира с хеш стойност с фиксирана дължина, която не позволява да се възстанови съдържанието на обикновения текст. Много операционни системи също използват хеш алгоритми за защита на пароли.

Криптографията с публичен ключ е най-революционната концепция за последните 300-400 години. В криптографията с публичен ключ се използват два свързани ключа (публичен и частен ключ). Публичният ключ може да се предава свободно, но частният ключ, който върви с него, трябва да се пази в тайна. Публичният ключ се използва за криптиране, докато частният ключ се използва за декриптиране.

Биткойн и много други криптовалути използват технологията на криптиране с публичен и частен ключ. Това премахва необходимостта от посредник.