Неотдавнашният инфлационен епизод показа колко е трудно да се намери актив, който да защити покупателната способност на дребните спестители. Когато темпът на нарастване на цените се повиши значително над общоочакваните два процента годишно, е почти невъзможно незабавно да се коригират инвестиционните портфейли, за да се измъкнат невредими. И въпреки че в момента инфлацията се е върнала към целевото равнище от два процента в повечето стандартни пазарни икономики, това не означава непременно, че тя е казала последната си дума.

Как да защитим спестяванията си от инфлацията?"

Това беше решаващият въпрос за много спестители през 2022 и 2023 г., когато темпът на инфлация напълно се откъсна от целевото равнище, което централните банки в развитите икономики се стремят да поддържат. Въпреки че лихвените проценти по банковите спестовни продукти се повишиха сравнително бързо, те почти не компенсираха скока на инфлацията. В резултат на това реалната стойност на спестяванията намаля. Въпреки че може да изглежда, че тази инфлационна вълна вече е зад гърба ни, рискът от нов епизод остава.

Преди няколко години инфлацията беше до голяма степен обусловена от предлагането, предизвикана от нарастващите цени на енергията. Сега обаче на хоризонта може да се появи инфлация, предизвикана от търсенето.

Публичният дълг като рисков фактор

Опасността се крие в нарастващите равнища на публичния дълг в развитите икономики. Освен в Гърция, дългът рязко нарасна и в страни като Франция, Съединените щати, Италия, Испания и Обединеното кралство. След финансовата криза от 2008-2009 г. средният държавен дълг на Европейския съюз нарасна от около 60 % от БВП до над 90 % през 2020 г. и 2021 г. [1] Въпреки че оттогава насам той леко намаля, тенденцията не се е обърнала из основи.

Наред с това западните правителства показват слабо желание да консолидират значително публичните си финанси, въпреки че дефицитите в много случаи надхвърлят критичния праг от три процента от БВП. Този траен дисбаланс може да посее семената на нова инфлационна вълна, която отново да ерозира стойността на традиционните спестявания.

Фигура: Дълг на сектор "Държавно управление" към БВП в избрани европейски държави (2002-2024 г., %)

Източник: "Държавно управление", 2002 г., %: Европейска комисия [2]

Криптоактивите като потенциална алтернатива

В такава среда може да се очаква, че дребните спестители все повече ще търсят алтернативи не само на конвенционалните физически валути, но и на стандартните активи, нито един от които не може надеждно да ги предпази от инфлацията. Това отваря вратата за цифровите активи - независимо дали ги наричаме криптоактиви, криптовалути или виртуални валути - като възможен хедж.

Биткойн дава ясен пример. Общото му предлагане е предварително определено и фиксирано, което го прави по своята същност антиинфлационен. За разлика от фиатните валути, които са обект на фискална и парична експанзия или свиване, оскъдността на биткойна е заложена в неговия дизайн.

Криптоактивите също печелят доверие сред инвеститорите до такава степен, че за някои те са дори по-привлекателни от златото. С повишаването на стойността им и разширяването на инвестиционните възможности все повече спестители могат да обмислят да насочат част от авоарите си към този нововъзникващ клас. Това може да постави началото на качествени промени както на финансовия пазар, така и в инвестиционните стратегии на домакинствата.

Източници:

[1] https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Government_finance_statistics

[2] https://cepr.org/voxeu/columns/high-government-debt-eu-or-end-enjoy-now-pay-later