Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), изисква по-строги условия за издателите на стабилни монети извън ЕС. Тя предупреждава, че тези субекти могат да избегнат прилагането на регламента на ЕС за пазарите на криптоактиви (MiCA). "Това са рискове, отдавна познати на надзорните и регулаторните органи. Най-очевидният от тях е ликвидният риск", посочи Лагард в речта си на конференцията на Европейския съвет за системен риск. [1]
Лагард предупреди, че схемите за многократно емитиране позволяват на субекти от ЕС и извън ЕС съвместно да емитират заменяеми стабилни монети, докато само операциите в ЕС са изправени пред регулаторни изисквания. "Емитентите на стабилни монети трябва да позволяват на инвеститорите от ЕС винаги да изкупуват обратно притежаваните от тях активи по номинална стойност и трябва да държат значителен дял от резервите в банкови депозити. Но пропуските остават", каза тя.
При такива схеми изискванията на MiCA не се разпростират върху емитента извън ЕС, което създава риск за ликвидност. "В случай на изтичане на средства инвеститорите естествено биха предпочели да се откупят в юрисдикцията с най-силни гаранции, която вероятно ще бъде ЕС, където MiCA също забранява таксите за откупуване. Но резервите, съхранявани в ЕС, може да не са достатъчни, за да посрещнат такова концентрирано търсене", добави Лагард.
Председателят на ЕЦБ призова за европейско законодателство, което да гарантира, че схемите за многократно емитиране не могат да функционират без стабилни режими на еквивалентност в други юрисдикции и гаранции за прехвърляне на активи между субекти от ЕС и извън него. "Това също така подчертава защо международното сътрудничество е незаменимо. Без равнопоставени глобални условия на конкуренция рисковете винаги ще търсят пътя на най-малкото съпротивление", заключи Лагард.
Законодателството може да бъде вдъхновено от изискванията, които вече се прилагат в банковия сектор на ЕС. Банковите групи се сблъскват с консолидирани изисквания за ликвидност, които гарантират наличието на резерви на всички оперативни нива чрез коефициенти на стабилно нетно финансиране и стандарти за ликвидно покритие. Днес схемите за многократно емитиране на стабилни монети биха могли да възпроизведат същите рискове, пред които е изправен банковият сектор, но без еквивалентен регулаторен надзор.
Европейската централна банка не за първи път изразява подобни опасения. Съветникът Юрген Шааф по-рано предупреди, че широкото приемане на доларови стабилни монети може да отслаби европейския паричен контрол и финансов суверенитет. "Стабилните монети прекрояват глобалните финанси - с американския долар начело. Без стратегически отговор европейският паричен суверенитет и финансовата стабилност могат да ерозират", написа той в блога на ЕЦБ в края на юли. [2]
Предупреждението идва в момент, когато подкрепените с евро стабилни монети представляват едва 0,15% от глобалния пазар на стойност 230 млрд. долара, докато прикрепените към щатския долар токени представляват 99% от капитализацията на стабилните монети. [3]
Европейските официални лица оттогава ускориха планирането на цифровото евро, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа Закона GENIUS, установяващ цялостни регулации за доларовите стабилни монети. Бързите действия на САЩ разтревожиха политиците от ЕС, които преди това се стремяха към по-предпазливо развитие на цифровата валута на своята централна банка.
Източници:
[1] https://www.ecb.europa.eu/press/key/date/2025/html/ecb.sp250903~10647505c7.en.html
[2] https://www.ecb.europa.eu/press/blog/date/2025/html/ecb.blog20250728~e6cb3cf8b5.en.html?s=09
[3] https://finance.yahoo.com/news/ecb-chief-lagarde-calls-stricter-115601917.html